2. Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго: Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3. Сълзите мои станаха ми храна деня и нощя, Като ми думат всеки ден: Де е Бог твой?
4. Това се напомням, и изливам душата си вътре в мене За да премина с множеството, Да отида с него до Божия дом, С глас на радост и на хваление. С множеството което празднува.
5. Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя За спасението на лицето му.
6. Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар.