Псалми 39:7-13 Цариградски (BG1871)

7. И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе.

8. От всичките ми беззакония избави ме: Не ме направяй укор на безумния.

9. Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това.

10. Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам.

11. Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.)

12. Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци.

13. Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.

Псалми 39