7. Защото без причина скриха за мене сетта си в трап: Без причина изкопаха ров на душата ми.
8. Да дойде върху него пагуба неочаквана; И сетта му която скри да улови него: Да падне той в нея с пагуба.
9. А душата ми ще се весели в Господа, Ще се радва в спасението му
10. Всичките ми кости ще рекат: Господи, кой е подобен на тебе Който избавяш сиромаха от по-силния му, И сиромаха и нищия от грабителя му?
11. Станаха свидетели неправедни, И питаха ме за неща които аз не знаех.
12. Въздадоха ми зло за добро, Да е в лишение душата ми.
13. А когато те бяха в скърб Аз се облачех въ вретище Смирявах с пост душата си. И молитвата ми се връщаше в пазухата ми
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15. Но те се възрадваха за моето злощастие, и се събраха Побойници се събраха против мене, и аз не знаех Късаха ме, и не преставаха.
16. С нечестиви присмехули в пирования Скърцаха върх мене съ зъби.
17. Господи, до кога ще гледаш? Избави душата ми от губителството им, Живота ми от тези лъвове.