12. Въздадоха ми зло за добро, Да е в лишение душата ми.
13. А когато те бяха в скърб Аз се облачех въ вретище Смирявах с пост душата си. И молитвата ми се връщаше в пазухата ми
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15. Но те се възрадваха за моето злощастие, и се събраха Побойници се събраха против мене, и аз не знаех Късаха ме, и не преставаха.
16. С нечестиви присмехули в пирования Скърцаха върх мене съ зъби.
17. Господи, до кога ще гледаш? Избави душата ми от губителството им, Живота ми от тези лъвове.
18. Аз ще те славословя в голямо събрание, Между многочислени люде ще те хваля.