12. (По Слав.147) (1) Слави, Ерусалиме, Господа: Хвали Бога твоего, Сионе.
13. (2) Защото укрепи вереите на твоите врата; Благослови синовете ти всред тебе.
14. (3) Тури мир в пределите твои; Насища те с тлъстината на пшеницата.
15. (4) Изпроважда заповедта си на земята: Словото му тича много бърже.
16. (5) Дава сняг като вълна; Разсява сланата като пепел;
17. (6) Хвърля леда си като уломци: Пред мраза му кой може устоя?