138. Твоите свидетелства които си завещал Са правда и превъзходна истина.
139. Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.
140. Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича.
141. Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил
142. Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина.
143. Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми.
144. Твоите свидетелства са правда въ век: Вразуми ме, и ще живея.
145. Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.