Псалми 119:135-142 Цариградски (BG1871)

135. Направи да просветне лицето ти върху раба ти, И научи ме на повеленията си.

136. Водни отоки текат из очите ми Понеже не се съхранява твоя закон.

137. Цаде. Праведен си ти, Господи, И прави са твоите съдби.

138. Твоите свидетелства които си завещал Са правда и превъзходна истина.

139. Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.

140. Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича.

141. Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил

142. Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина.

Псалми 119