Псалми 119:132-146 Цариградски (BG1871)

132. Погледни върху мене и помилвай ме, Както правиш на онези които обичат твоето име.

133. Утвърди стъпките ми в словото си, И да ме не обладае никое беззаконие.

134. Избави ме от человечески насилия, И ще съхранявам твоите завещания.

135. Направи да просветне лицето ти върху раба ти, И научи ме на повеленията си.

136. Водни отоки текат из очите ми Понеже не се съхранява твоя закон.

137. Цаде. Праведен си ти, Господи, И прави са твоите съдби.

138. Твоите свидетелства които си завещал Са правда и превъзходна истина.

139. Моята ревност ме изяде, Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.

140. Твоето слово е съвсем чисто; И рабът ти го обича.

141. Малък съм и унищожен, Но твоите завещания не съм забравил

142. Твоята правда е правда вечна. И законът ти е истина.

143. Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми.

144. Твоите свидетелства са правда въ век: Вразуми ме, и ще живея.

145. Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.

146. Викнах към тебе Спаси ме, и ще упазя свидетелствата ти.

Псалми 119