102. От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103. Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104. От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106. Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.
107. Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си.
108. Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни, И научи ме на съдбите си.
109. Душата ми е всякога в беда; Но закона ти не забравих.
110. Нечестивите поставиха сет за мене; Но аз се не уклоних от твоите завещания.
111. Свидетелствата ти наследвах въ век; Защото те са радост на сърдцето ми.
112. Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти Всякога до край.
113. Самех. Възненавидех двоеумните, А закона ти възлюбих.
114. Ти си покров мой и щит мой. На твоето слово се надея.
115. Отдалечете се от мене, лукави; Защото ще съхранявам заповедите на Бога моего.
116. Потвърждавай ме според словото си, и ще живея; И да ме не посрамиш в надеждата ми.
117. Потвърждавай ме, и ще се спаса, И ще внимавам винаги в твоите повеления.
118. Ти си унищожил всички които се уклоняват от твоите повеления. Защото е суетна измамата им.