102. От съдбите ти не се уклоних, Защото ти си ме научил.
103. Колко е сладко в гъртана ми твоето слово! По-сладко от мед в устата ми
104. От завещанията ти станах разумен, За то възненавидех всеки лъжлив път.
105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми И виделина на пътеката ми.
106. Заклех се, и ще постоянствувам, Да пазя праведните твои съдби.
107. Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си.
108. Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни, И научи ме на съдбите си.
109. Душата ми е всякога в беда; Но закона ти не забравих.
110. Нечестивите поставиха сет за мене; Но аз се не уклоних от твоите завещания.
111. Свидетелствата ти наследвах въ век; Защото те са радост на сърдцето ми.
112. Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти Всякога до край.
113. Самех. Възненавидех двоеумните, А закона ти възлюбих.