1. (по Слав. 118) Алеф. Блажени които са непорочни в пътя си, Които ходят в закона на Господа.
2. Блажени които пазят свидетелствата му, И търсят го с все сърдце.
3. Наистина те не правят беззаконие: Ходят в пътищата му.
4. Ти си ни заповядал Да се съхраняват прилежно завещанията ти.
5. Дано се оправят пътищата ми За да съхранявам твоите повеления!
6. Тогаз няма да се посрамя Когато погледна към всичките твои заповеди.
7. Ще те славя с незлобие сърдечно Когато науча съдовете на правдата ти.
8. Повеленията ти ще съхранявам: Недей ме оставя съвсем.