15. Да бъде всякога пред Господа За да изтреби от земята паметта им.
16. Защото си не науми да стори милост, Но погна человека нищ и сиромах За да умъртви съкрушения в сърдце.
17. Понеже възлюби проклетия, нека го стигне: Понеже не рачи благословение, нека се отдалечи от него.
18. Понеже облече проклетия като своя дреха, Нека влезе като вода въ утробата му, И като елей в костите му.
19. Да му стане като дрехата с която се облича, И като пояса с който се всякога опасва.