1. (по Слав. 106) Славете Господа, защото е благ, Защото милостта му е во век.
2. Така да говорят избавените чрез Господа, Които избави от ръката на неприятеля,
3. И ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от морето.
4. Скитаха се по пустинята в необитаем път. Не нахождаха град за население.
5. Бяха гладни и жедни: Душата им чезнеше в тях.
6. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им;
7. И заведе ги през прав път За да идат в град за население.
8. Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове.
9. Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини.