Псалми 102:5-15 Цариградски (BG1871)

5. От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми

6. Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.

7. Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.

8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.

9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,

10. Поради гнева ти и раздразнението ти: Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.

11. Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева.

12. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

13. Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион; Защото е време да го помилваш, Защото определеното време дойде.

14. Понеже рабите ти желаят каменете му, И милеят за пръстта му.

15. Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.

Псалми 102