1. (по Слав. 101) Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе.
2. Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.
3. Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха.
4. Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си.
5. От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми
6. Уподобих се на неясит в пустиня: Станах като нощния вран в развалини.
7. Нямам сън, и съм като врабче, Усамотено на покрива на къщата.
8. Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Които свирепеят върх мене, кълнат се против мене.
9. Защото ядох пепел като хляб, И смесих със сълзи питието си,
10. Поради гнева ти и раздразнението ти: Защото си ме дигнал, и хвърлил си ме долу.
11. Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева.
12. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.
13. Ти ще станеш, ще се смилиш за Сион; Защото е време да го помилваш, Защото определеното време дойде.
14. Понеже рабите ти желаят каменете му, И милеят за пръстта му.
15. Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.
16. Когато Господ съгради Сион Ще се яви със славата си.