Притчи 7:12-26 Цариградски (BG1871)

12. Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл;

13. И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше:

14. Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си;

15. За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те;

16. Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда;

17. Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица;

18. Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов;

19. Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път;

20. Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си.

21. Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си.

22. Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание,

23. Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й.

24. Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми.

25. Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й;

26. Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

Притчи 7