Притчи 7:1-14 Цариградски (BG1871)

1. Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си.

2. Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си.

3. Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си.

4. Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник;

5. За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си.

6. Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах,

7. И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум,

8. Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й,

9. Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака;

10. И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво;

11. (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й;

12. Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл;

13. И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше:

14. Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си;

Притчи 7