1. Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев,
2. За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие,
3. За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота,
4. За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение.
5. Мъдрият нека слуша и е стане по-мъдър, И разумният е придобие разсмотрение;
6. За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им.
7. Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението.
8. Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си;
9. Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти.
10. Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш;
11. Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния;
12. Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова;
13. Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи:
14. Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца;