34. Да тъпче някой под нозете си всичките узници на земята,
35. Да развращава съда на человека пред лицето на Вишнаго,
36. Да онеправдава человека в съда му, - Господ не гледа това за добро.
37. Кой казва нещо, и става, бе да го заповяда Господ?
38. Из устата на Вишнаго не излизат ли и злото, и доброто?
39. Защо би пороптал жив человек, чебовек за наказанието на греховете си?
40. Да издирим пътищата си, и да изпитаме, и да се върнем при Господа.
41. Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:
42. Съгрешихме и отстъпихме: ти не си ни простил.
43. Покрил си се с ярост, и гонил си ни: убил си, не си пощадил.
44. Покрил си се с облак, за да не промине молитвата ни.
45. Направил си ни измет и мерзост всред людете.
46. Всичките ни неприятели отвориха устата си върх нас.
47. Страх и пропаст дойдоха върх нас, запустение и съкрушение.
48. Потоци водни излива окото ми за съкрушението на дъщерята на людете ми.