Песен На Песните 2:8-13 Цариградски (BG1871)

8. Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете.

9. Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките.

10. Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела;

11. Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си:

12. Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:

13. Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.

Песен На Песните 2