6. Защото в коварствата си Представят сърдцето си като пещ: Хлебарят им спи всичката нощ, А в зората гори като огън пламенеещ.
7. Всичките тези се нагорещиха като пещ, И поядоха съдиите си: Всичките им царе паднаха: Няма между тях кой да ме призива.
8. Ефрем, той се смеси с народите: Ефрем е като пита необърната.
9. чужденци поядоха силата му, а той не познава; И бели косми му поникнаха тук там; а той не познава.
10. И гордостта на Израиля се смирява пред лицето му; И не се обръщат към Господа Бога своего, Нито го потърсиха за всичко това.
11. И Ефрем е като глупав гълъб който няма разум: Призиват Египет, отиват в Асирия.