4. Що да ти сторя, Ефреме? Що да ти сторя, Юдо? Защото добрината ви е като утренния облак, И като роса в зори която прехожда.
5. За то ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата си; И съдбите ти ще излязат като виделина.
6. Защото милост искам, а не жъртва, И познание Божие повече нежели всесъжения.
7. Те обаче както Адам престъпиха завета: Там се обходиха неверно към мене.
8. Галаад е град на таквизи които струват беззаконие, Град в който се намират стъпки от кръв.
9. И като чети на разбойници които пречакват человека, Така събранието на свещениците убиват по пътя до Сихем; Защото сториха безчестие.
10. В Израилевия дом видях ужас: Там е блудът Ефремов: Израил се оскверни.
11. И заради тебе, Юдо, определи се жетва Когато връщам плена на людете си.