1. И стана голям вик от людете и от жените им против братята им Юдеите.
2. Защото имаше едни да говорят: Ние, синовете ни, и дъщерите ни сме мнозина; за това да вземем жито, да ядем, и да живеем.
3. И имаше имаше да говорят: Ние дадохме на залог нивята си, лозята си, и къщите си за да вземем жито по причина на глада.
4. Имаше още и други да говорят: Ние над нивята и над лозята си взехме на заем сребро за царските данъци.
5. А сега снагата ни е като снагата на братята ни, чадата ни като чадата им; и, ето, ние подчинихме синовете си и дъщерите си в работа за да са раби, и едни от дъщерите ни са заведени в порабощение; и няма нищо в нашата власт, защото други имат нивята и лозята ни.
6. И оскърбих се твърде много като чух вика им и тези думи.
7. И размислих в себе си, и обличих благородните и кметовете, и рекох им: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание
8. та им рекох: Ние според силата си изкупихме братята си Юдеите, продадените на езичниците; а вие сами ще продадете ли братята си? ще се продадат ли те нам? А те мълчеха и не намериха ответ.
9. И рекох: Не е добро това нещо което вие правите. Не трябва ли да ходите в страха на Бога нашего, за да ни не укоряват езичниците, враговете ни?
10. И аз, още и братята ми и рабите ми, заели сме им сребро и жито. Но да оставим, моля, това изискване.