1. Горко ми! Защото съм като последно плодобрание лятно, Като пабирък след гроздобер. Няма грозд за да яде някой: Душата ми пожела първозрелите плодове.
2. Преподобен се погуби от земята, И няма прав между человеците: Всичките се засаждат за кръв: Ловят всеки брата си със сет.
3. За да злотворят твърде много с ръцете си, Началникът иска, и съдията гледа за мъзда, И големецът произнася лукавото си желание, Което развратно изпълняват.