3. Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,
4. и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;
5. но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.
6. А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго,
7. пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.
8. А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?
9. Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.
10. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.
11. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.
12. Защото тя като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми.
13. Истина ви казвам: Дето и да се проповяда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.
14. Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,
15. и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници.
16. И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.