5. Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си;
6. а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги.
7. Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори.
8. Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни.
9. И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба.
10. И излязоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости.
11. И като влезе царят да прегледа гостите, видя там человек не облечен със сватбарска дреха:
12. И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като нямаш сватбарска дреха? А той замълча.
13. Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби: