31. Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.
33. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлябове, щото да наситим толкоз народ?
34. И казва им Исус: Колко хлябове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици.
35. И повеле на народа да насядат на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа.
37. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни.
38. А онези които ядоха бяха четири хиляди мъже освен жени и деца.
39. А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.