20. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;
21. корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
22. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.
23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;