6. защото не знаеше що да рече; понеже бяха уплашени.
7. И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него.
8. И внезапно като се обзърнаха, не видяха вече никого със себе си, освен Исуса самичък.
9. И когато слязваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видяха, освен кога Син человечески възкръсне от мъртвите.
10. И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите.
11. И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че трябва да дойде първом Илия?
12. А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина человеческаго че трябва да пострада много, и да бъде унижен;
13. но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щяха, както е писано за него.
14. И като дойде при учениците видя, около тях народ много, и книжници които се препираха с тях.
15. И тутакси всичкий народ щом го видя смая се, и притекоха се та го поздравяваха.
16. И попита книжниците: Какво се препирате с тях?
17. И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем.
18. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха.
19. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене.