32. Но те не разумяваха думата, и боеха се да го попитат.
33. И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си?
34. А те мълчаха; защото в пътя бяха се препирали помежду си, кой е по-голям.
35. И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга.
36. И взе едно дете та го постави по сред тях, пригърна го и рече им:
37. Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил.
38. Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видяхме някого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас.
39. А Исус рече: Недейте му забраня, защото няма никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови.
40. Понеже който не е против нас, той е откъде нас.
41. Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Няма да изгуби заплата си.
42. И който съблазни едного от малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето.
43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим;
44. дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува."