12. А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Няма да се даде на този род знамение.
13. И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.
14. Но забравиха учениците да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията освен един хляб.
15. И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов.
16. И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлябове нямаме.
17. А Исус разумя, и рече им: Защо размишлявате че хлябове нямате? Не разбирате ли, нито разумявате? Още ли имате сърцето си окаменено?
18. Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли?
19. Когато преломих петте хляба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20. И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем.
21. И казваше им: Как не разумявате?
22. И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него.
23. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.
24. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.
25. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.
26. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито някому в селото да кажеш това.
27. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.
28. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.