33. И видя ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тях, и събраха се при него.
34. И като излезе Исус видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха пастир; и начена да ги поучава много.
35. И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Мястото е пусто, и късно е вече:
36. разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хляб; защото нямат що да ядат.
37. А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38. А той им казва: Колко хляба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.
39. И повеле им да турят всичките да насядат по зелената трева на трапези на трапези.
40. И насядаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.
41. И като взе петте хляба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлябовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.
42. И ядоха всички и наситиха се.
43. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.
44. А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже.
45. И тутакси понуди учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд към Витсаида, докле разпусне той народът.
46. И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.
47. И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.
48. И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине.
49. А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха;
50. защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!
51. И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.