30. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допря до дрехите ми?
31. И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допря до мене?
32. И обзираше се да види тази която бе сторила това.
33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.
34. А той й рече: Дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.
35. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умря; що задаваш вече труд на учителя?
36. А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вярвай.
37. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.
38. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищяха много.
39. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умряло, но спи.
40. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които бяха с него, и влязва дето лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.
42. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.
43. И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.