10. Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних.
11. И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.
12. И на утринта, когато излязоха из Витания, огладня.
13. И като видя издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.
14. И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.
15. И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури.
16. И не допущаше да пренесе някой никакъв съсъд през храма.
17. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте "вертеп разбойнически."
18. И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово.
19. И като мръкна, излезе вън от града.
20. И сутринта когато минуваха, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
21. И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.
22. А Исус отговори и казва им: Имайте вяра в Бога.
23. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.
24. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.