26. А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде?
27. А Исус погледна на тях и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.
28. И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе.
29. А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Няма ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието,
30. и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.
31. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.
32. А когато бяха в пътя на възлязването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се чудеха, и като вървяха подире му бяха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи:
33. Ето, ние възлязваме в Ерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците;
34. и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.
35. И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим.