24. А когато си отидоха проводените от Иоана, начна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръст ли от вятър разлюлявана?
25. Но какво излязохте да видите? Человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са.
26. Но какво излязохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк.
27. Този е за когото е писано: "Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе."
28. Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по-голям от Иоана Кръстителя; но най-малкият в царството Божие по-голям е от него.
29. И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново.
30. А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.
31. И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни?
32. Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.
33. Защото дойде Иоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34. Дойде Син человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците.
35. И оправда се мъдростта от всичките си чада.
36. И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата.
37. И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.
38. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.
39. А Фарисеят който го бе призвал, като видя, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.