8. А като видя Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;
9. понеже ужас обзе и него и всичките що бяха с него за лова на рибите що уловиха,
10. подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които бяха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.
11. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.
12. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като видя Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.
13. А той простря ръка та се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.
14. И той му заповяда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповядал за свидетелство тям.
15. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.
16. А той се оттегляше в пустините и молеше се.
17. И един ден, когато той поучаваше, седяха Фарисеи и законоучители, които бяха надошли от всяко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им.
18. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.
19. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлязоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.
20. И като видя Исус вярата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти.
21. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?
22. А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?
23. Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?
24. Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.
25. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.
26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.