18. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.
19. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлязоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.
20. И като видя Исус вярата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти.
21. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?
22. А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?
23. Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?
24. Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.
25. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.
26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27. И след това излезе вън, и видя едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.
28. И той остави всичко, и стана та отиде след него.