6. Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.
7. И отговориха че не знаят от къде бе.
8. Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.
9. И начна да говори на народа тази притча: Някой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.
10. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.
11. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.
12. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.
13. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.
14. Но земледелците като го видяха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.
15. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?
16. Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!
17. А той ги погледна и рече: Що е това писаното: "Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18. Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.
19. И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумяха че там ката тази притча; но убояха се от народа.
20. И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в някоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.
21. И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.