18. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.
19. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.
20. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;
21. защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.
22. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;
23. и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щях да го прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;
25. (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)
26. защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който няма, и това що има, ще се отнеме от него.
27. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28. И това като изрече Исус, отиваше напред и възлязваше в Ерусалим.
29. И когато наближи до Витфагия и Витания, към гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си,
30. и рече им: Идете в срещното село: в което щом влязвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете.
31. И ако ви попита някой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото трябва на Господа.
32. И отидоха проводените и намериха както им рече.
33. И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето?
34. А те рекоха: На Господа трябва.
35. И доведоха го при Исуса: и като намятаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса.
36. И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.