17. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.
19. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.
20. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;
21. защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.
22. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;
23. и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щях да го прибера с лихвата?
24. И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;
25. (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)
26. защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който няма, и това що има, ще се отнеме от него.
27. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
28. И това като изрече Исус, отиваше напред и възлязваше в Ерусалим.