15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него.
18. И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20. Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24. И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство!
25. Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?
27. А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.
28. А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.
29. А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,