7. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет.
8. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината.
9. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете.
10. Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден.
11. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство?
12. И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
13. Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.
14. Всичко това чуваха и Фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха му се.
15. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците до Иоана бяха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.
17. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне.
18. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.
19. Имаше някой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.
20. Имаше пък и някой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.
21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.
22. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе.