19. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това.
20. И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вяра на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.
21. И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.
22. А когато излезе, не можеше да им продума, и разумяха че е видение видял в храма, и той им киваше, и оставаше нем.
23. И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.