24. Тлъстината на умряло, и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби във всяка друга потреба; но никак да не ядете от нея.
25. Защото който яде тлъстина от добитък, от който се приноси жертва Господу, тая душа която би яла да се изтреби от людете си.
26. И ни в една от къщите си да не ядете никаква кръв от птица или от добитък.
27. Всяка душа която би яла каква да е кръв, тая душа да се изтреби от людете си.
28. И говори Господ Моисею и рече:
29. Говори на Израилевите синове и речи: Който приноси примирителна жертва Господу, да донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
30. Със своите си ръце да донесе Господните приношения: да донесе тлъстината с гръдите, щото гръдите да се движат за приношение движимо пред Господа.
31. И свещеникът да изгаря тлъстината на олтаря; а гръдите да бъдат на Аарона и синовете му.
32. И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаемо приношение от примирителните си жертви.
33. Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителното приношение, и тлъстината, ще има дясното бедро за свой дял.
34. Защото аз взех от Израилевите синове, от примирителните им жертви, гръдите на движимото приношение и бедрото на възвишаемото, и дадох ги на Аарона свещеника и на синовете му, за вечно узаконение от Израилевите синове.
35. Това е делът на Аароновото помазване и на помазването на синовете му от приношенията Господни, в който ден ги представи за да свещенствуват Господу,
36. което заповяда Господ да им се дава от Израилевите синове в който ден ги помаза: това е вечно узаконение в родовете им.
37. Този е законът на всесъжението, на хлебното приношение, и на приношението за грях, и на приношението за престъпление, и на посвещенията, и на примирителната жертва,
38. който заповяда Господ Моисею на Синайската гора когато на Синайската пустиня заповяда на Израилевите синове да приносят Господу приносите си.