11. И този е законът на примирителната жертва която ще се приноси Господу:
12. ако я приноси някой за благодарение, то заедно с благодарителната жертва да принесе безквасни пити месени с елей, и безквасни кори мазани с елей, и чисто брашно направено на пити месени с елей.
13. Наедно с благодарителната си примирителна жертва, освен питите да приноси за приноса си и квасен хляб.
14. И от приноса си от всяко по едно да приноси възвишаемо приношение Господу: това да бъде на свещеника който ръси с кръвта на примирителното приношение.
15. И месото на благодарителната му примирителна жертва да се яде в истия ден в който се принося: да не оставя от него до утрото.
16. Ако ли жертвата на приноса му е обричане, или самоволно приношение, то да се яде в истия ден в който принесе жертвата си; и ако остане нещо да се яде и на утринта.
17. По колкото от месото на жертвата остане до третия ден да се изгаря на огъня.
18. Ако ли се изяде нещо от месото на примирителната жертва в третия ден, то онзи който я приноси да не бъде приет, нито да му се вмени за жертва: скверна ще бъде; и онази душа която би яла от нея да понесе беззаконието си.
19. И месото до което би се прикоснало нечисто нещо да се не яде: на огън да се изгаря; а за месото, всеки който е чист да яде месо;
20. и онази душа която като има нечистота на себе си яде от месото на примирителната жертва Господня, тази душа да се изтреби от людете си.
21. И оназ душа която би се прикоснала до нечисто нещо, до человеческа нечистота, или до екот нечист, или до гад нечист, и яде от месото на примирителната жертва Господня, тая душа да се изтреби от людете си.
22. И говори Господ Моисею и рече: