29. Понеже всяка душа, която не се смири в този ден ще се изтреби от людете си.
30. И всяка душа която направи каква годе работа в този ден, ще изтребя онази душа отсред людете й.
31. Никаква работа да не работите: това да бъде узаконение вечно в родовете ви по всичките ви жилища.
32. Събота на почиване ще бъде за вас, и да смирите душите си, в деветия ден на месеца вечерта; от вечер до вечер да празднувате съботата си.
33. И говори Господ Моисею и рече:
34. Говори на Израилевите синове и кажи: От петнадесетия ден на този седми месец ще бъде седем дни Господен празник на шатрите.
35. В първия ден да бъде свето събрание; никаква работа да не работите.
36. Седем дена да приносите жъртва Господу: в осмия ден да имате свето събрание, и да принесете жъртва Господу: то е събрание тържествено, никаква работа да не работите.
37. Тези са Господни празници, в които ще свиквате свети събрания за да приносите жъртва Господу, всесъжение, и хлебно приношение, жъртвование и възлияния всеки ден според определеното му,
38. освен Господните съботи, и освен всичките си обричания, и освен всичките си самоволни приношения които давате Господу.
39. А в петнадесетия ден на седмия ден, като съберете произведенията на земята, да празднувате праздник Господен седем дни: в първия ден да бъде почиване, и в осмия ден почиване.
40. И в първия ден да вземете за себе си плод от хубави дървя, финикови ветви, и ветви от широколистни дървя, и речни върби; и да се веселите пред Господа Бога вашего седем дни.
41. И да празднувате този празник за Господа седем дни в годината: то ще бъде вечно узаконение в родовете ви: в седмия месец да го празнувате.
42. В шатри да седите седем дни: всички туземци Израиляни да седят в шатри,
43. за да познаят родовете ви че в шатри населих Израилевите синове като ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ Бог ваш.
44. И каза Моисей Господните празници на Израилевите синове.