14. И биени бидоха надзирателите на Израилевите синове които бяха поставени над тях от Фараоновите притеснители, които казаха: Защо не свършихте, и вчера и днес, определеното си число на тухлите, както по-напред?
15. А надзирателите на Израилевите синове влязоха и извикаха пред Фараона, и рекоха: Защо правиш така така на рабите си?
16. Плява не се дава на рабите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, биени бидоха рабите ти; а погрешката е на твоите люде.
17. А той отговори: Лениви сте, лениви за това казвате: Да отидем да принесем жертва Господу.
18. Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде; а ще давате определеното число на тухлите.
19. И надзирателите на Израилевите синове гледаха себе си в зло състояние като им се рече: Няма да се смали нищо от всекидневното ви определено число на тухлите.
20. И като излизаха от присътствието Фараоново, срещнаха Моисея и Аарона, които очакваха да се срещнат с тях;
21. и рекоха им: Господ да погледне на вас и да ви съди; защото вие ни направихте зловонни пред Фараона и пред слугите му, а дадохме в ръцете им меч да ни убият.
22. И върна се Моисей при Господа и рече: Господи, защо си преоскърбил тези люде? Защо си ме проводил?
23. Защото от когато влязох при Фараона да говоря в твое име, той преогорчи тези люде; и ти никак не си избавил людете си.