4. И когато чуха людете това лошо известие, плакаха горко; и никой не тури на себе си украшенията си.
5. Защото Господ рече Мойсею: Кажи на Израилевите синове: Вие сте жестоковийни люде: една минута ако да възляза помежду ви, ще ви довърша; а сега снемете украшенията си от вас, да видя какво ще правя с вас.
6. И Израилевите синове махнаха украшенията си при гората Хорив.
7. Тогаз взе Мойсей скинията и постави я вън от стана, далеч от стана, и нарече я Скиния на Събранието; и всеки който търсеше Господа излизаше при скинията на събранието която беше вън от стана.
8. И когато излизаше Мойсей към скинията, всичките люде ставаха та стоеха, всеки при вратата на шатъра си, и гледаха след Мойсея доде влезе в скинията.
9. И когато влезеше Мойсей в скинията, слизаше облачний стълп и заставаше на вратата на скинията; и говореше Господ с Мойсея.
10. И гледаха всичките люде стълпа облачен който стоеше на скинията на вратата, и ставаха всичките люде, всеки на вратата на шатъра си, та се кланяха.
11. И говореше Господ Мойсею лице с лице, както говори человек с приятеля си. И вращаше се Мойсей в стана; а слугата му младият, Исус син Навиев, не се отдалечаваше от скинията.
12. И рече Мойсей Господу: Виж, ти ми казваш: Изведи тез люде; но не си ми явил кого ще проводиш с мене; и ти ми рече: Тебе зная по име; още си намерил и благодат пред мене.
13. А сега, ако съм намерил благодат пред тебе, покажи ми, моля ти се, пътя си за да те позная, да намеря благодат пред тебе; и виж, този народ твои люде са.