11. И говореше Господ Мойсею лице с лице, както говори человек с приятеля си. И вращаше се Мойсей в стана; а слугата му младият, Исус син Навиев, не се отдалечаваше от скинията.
12. И рече Мойсей Господу: Виж, ти ми казваш: Изведи тез люде; но не си ми явил кого ще проводиш с мене; и ти ми рече: Тебе зная по име; още си намерил и благодат пред мене.
13. А сега, ако съм намерил благодат пред тебе, покажи ми, моля ти се, пътя си за да те позная, да намеря благодат пред тебе; и виж, този народ твои люде са.
14. И той рече: Моето присътствие ще дойде с тебе, и аз ще те успокоя.
15. И рече му: Ако твоето присътствие не дойде с мене, не ни извождай от тук.
16. Защото как ще се познае сега че съм намерил благодат пред тебе, аз и твоите люде? не ли чрез твоето дохождане с нас? Така ще се отличим, аз и людете твои, от всичките люде които са по лицето на земята.
17. И рече Господ Мойсею: И това което си рекъл ще сторя; защото си намерил благодат пред мене, и зная те по име.
18. И рече: Покажи ми, моля, славата си.
19. И той рече: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката моя благост, и ще провъзглася името Иеова пред тебе, и ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.
20. И рече: Не можеш да видиш лицето ми; защото человек не може да ме види и да остане жив.
21. И рече Господ: Ето място при мене, и ще застанеш на канарата;
22. и когато минува славата ми, ще те поставя в пукнотината на канарата, и ще те прекрия с ръката си доде премина;
23. и ще вдигна ръката си, и ще видиш заднините ми; но лицето ми няма да се види.